За бежанците, чужденците, вярата и други неща

„Защо казват на бежанците терористи?“ пита 7-годишният ми син, дочувайки по новините репортаж от Народното събрание. Дъщеря ми ми разказва как „В Сирия било много хубаво преди войната“ – има си две приятелки сирийки на площадката пред блока, от известно време са тук и вече говорят български. Имали там къща, голяма колкото площадката, на която […]

Върви, народе изтощени…

Новата вълна в опитите за неутрализиране на протестите са конспиративните теории за кукловодите зад протестите и зад всеки опит да се предложи изход или алтернатива на сегашното управление (като Харта 2013 или новосформиращия се Реформаторски блок). “Бунтът на ситите” (В. Дърева) бе последван от  “Десният интелектуалец – амебата на българския преход” (П. Волгин) – впечатляващи […]

#усмихнисебе! – смешната страна на протестите

Колкото и да са сериозни проблемите, с които опитваме да преборим и каузите, които отстояваме, заиграването с думите, иронията и хуморът ни дават така необходимата дистанция, за да видим нещата по-ясно и релефно и в същото време да не потънем в отчаянието на мрачната реалност. Което отразява и едно от посланията, оставени ни от Пламен Горанов: […]

#ДАНСwithme: Опит за обобщение на коментарите

Иска ми се да събера на едно място статиите, които намирам за особено адекватни в отразяването на случващото се у нас около протестите под кодовото название #ДАНСwithme. Разбира се, списъкът покрива малка част от написаното през последните дни (14-24. 06. 2013) и със сигурност подборът е субективен, но пък съм се постарала да събера мнение […]

„Готините“ срещу „смотаните“ на протестите #ДАНСwithme

Един от лайтмотивите на серията протести под надслов #ДАНСwithme е разделението между „младите, интелигентните, одухотворените“ протестиращи представители на средната класа, които се борят за граждански права, срещу недообразованите, одърпаните, отрудени хора от февруарските протести, които се оплакваха от високите си сметки за ток. Противопоставянето на групи протестиращи е перфектна стратегия за разбиване на протестите, разбира […]

Дни за размисъл

Преди избори обикновено ни дават ден за размисъл – да останем със себе си, да премислим събраната информация и да преценим за кого да дадем гласа си – средството, с което като редови граждани имаме някакъв, макар и минимален, шанс да участваме в управлението на страната си. Като родители, имаме двойната отговорност да вземем правилно […]

“На кой е тази майка?”

В едно хубаво зимно утро, малко след като разбрахме, че раждаемостта у нас драстично е паднала през последната година, Фейсбук беше буквално залят от една снимка на родилка с бебе в ръце и следния текст: “Една 11-15 годишна циганка, която вместо да учи, роди първото дете, си осигурява автоматично следните детски и помощи”: (…). Следват […]

Нищо ни няма

Нищо ни няма – една моя статия, която излезе във в. Дневник (24. 12. 2012 г.). “Набий го, като не слуша. И нас са ни били, пък нищо ни няма.” Често срещан аргумент, който оправдава всякакви издевателства над децата ни – от напълно ненужното откъсване на бебетата от майките в родилния дом, през рутинния шамар за […]