Колкото и да са сериозни проблемите, с които опитваме да преборим и каузите, които отстояваме, заиграването с думите, иронията и хуморът ни дават така необходимата дистанция, за да видим нещата по-ясно и релефно и в същото време да не потънем в отчаянието на мрачната реалност. Което отразява и едно от посланията, оставени ни от Пламен Горанов: “”Това, че протестираме със сериозни искания, не означава, че не трябва да го правим с настроение. Протестът във Варна е масов, но скучен. Протест на роби, не на граждани”; “Протестирайте с настроение от начало до край! :)))”
Игривият протест. Тhe fnord hunter (а.к.а. Алексанър Попов). 20 юни 2012.
“Инструментите за игра с езика, които разплитат кухите фрази на властващите идеологии, не просто задават лозунги, те определят и мисленето. Защото човек мисли най-вече с езика си, а колкото по-интересно мисли, толкова по-голяма част от себе си включва в процеса. И се забавлява. Разплитането на текстовете и показването на проблемите в сърцевината им, както е писал Ролан Барт, е най-вече еротична, носеща удоволствие игра. Виждаме го с очите си, на живо и в социалните мрежи: хората се забавляват и мислят заедно.
Колкото повече мислим, толкова повече ще доразплитаме паяжината на олигархията и тъпотията. Вчера разплитането й изглеждаше мъчно и невъзможно, днес поне го правим за удоволствие.”
За какво съм там? Самуил Петканов, 22 юни 2013. SofiaLive.
“Протестираме срещу наглите, срещу безочливите, ехидните, самонадеяните, посредствените, парашутистите. Хората с абсурден морал, безнаказано недъгава ценностна система, популистите, гаврещи се с основните форми на доброто и нормалното. Но не ги мразим. Подиграваме се, иронизираме ги, смеем им се. Даже ги и обичаме, по същия начин както бихме имали симпатии към душевноболна котка, която в случая има контрол над нашата родина.”
“Оставката от вас, катарзисът от нас”. Георги Гочев, 21 юни 2013, “Дневник”.
“Та какво е направило словото на протеста? Какво може да направи? То зове за промяна, то понижава неща и хора, които се правят на велики, то, разбира се, ругае. Но заедно с това прави и друго. Словото на протеста е като река, която бързо отмива невярното слово на управляващите.
То връща имената на нещата около нас, прави действителността по-съответна на онова, което ние мислим за нея, прави я по-приемлива, прави света ни по-цялостен.
Никой не може да възприеме без притеснение Волен Сидеров като отговорен държавен мъж. Никой не може да възприеме без тревога Пламен Орешарски като независим експерт. Никой не може да възприеме без погнуса Делян Пеевски като шеф на ДАНС. Разкъсахте връзката със света ни, господа управляващи, това направихте! Сторихте действителността ни невярна, враждебна и противна. Обковахте я с пирони като индийско ложе. Но ние няма да я напуснем, а ще я преименуваме! Болен Лидеров, Пламен Олигарски, Делян Прасешки, това не са обидни имена, това са истинските имена в тази ситуация. В друга те биха били други. Но в тази те са тези.”
Да бъдем по-уверени свалячи. Иван Ланджев. 21 юни 2013. SofiaLive.
“Нацист пречи на операта да постави Вагнер.
Президентът не е сигурен как да води Съвета за национална сигурност.
Бившият премиер се страхува за живота си, но кръвното му се стабилизира. Настоящият ще уволнява всеки, за когото се появят съмнения. Несъмнено пропуска един конкретен.
Заместник-министър работи точно три часа, но пък преди е работил повече за СИК. МВР има архив, но пък в него няма информация.
Медиите имат информация, но нямат свобода. Правителството е експертно и няма знания.
Лумпените нямат доход и собственост, но пък имат стабилен интернет – дефиницията се обновява всеки ден.
От БСП доразвиват Маркс. Развиват и Аристотел. Персонажът Пеевски преминава през катарзис (по Станишев). Но по Аристотел катарзисът е очистване чрез състрадание и страх.”
Най-добре е хората да дойдат. Стефан Иванов, 21 юни 2013. Цитирам началото, нататък прочетете сами.
“протестът е и за мен
дори ако бях и продължавам да съм
едновременно
грозен мускулест адски беден циганин албинос и гей
/повече от възмутен съм
че няма да има прайд тази година/
протестът е и за мен
дори ако бях и продължавам да съм
омъжен за арменски травестит
/омъжихме се във франция/
а майка ми е по-бедна и от мен отвеяна еврейка
баща ми е мрачен турчин атеист
и да не забравя
брат ми е инвалид и помак
женен за каракачанка без чувство за хумор…”
И за финал и добро настроение – “Съм много убав“ на Замунда Банана Бенд. Хубаво е да се посмеем на диктаторите, а още по-хубаво е да си спомним колко непоклатими са ни се виждали само преди няколко месеца и колко са смешни сега.