В началото на май излезе класирането за детските градини и отново се оказа, че хиляди деца остават извън системата. Все повече родители проявяват интерес към алтернативите за отглеждане на деца – домашни детски градини, организирани в неформални условия, детегледачки по програми на социалното министерство или частно наети от едно или няколко семейства, които отглеждат деца в дома си, детски клубове за почасови занимания.
Все по-голям интерес привлича и една наскоро появила се у нас форма, позната отдавна в чужбина – родителските кооперативи. За да станат обаче кооперативите реална възможност за много родители, е нужна и помощта на държавата – не само на думи, а и с конкретни действия, узаконяване на алтернативите, формулиране на ясни и резонни стандарти и финансова подкрепа при изпълнение на поставените изисквания.
Какво представляват родителските кооперативи? Създадени от родителите алтернативни форми за отглеждане на деца, в които няколко семейства се обединяват, наемат подходящо помещение, наемат учител и дават дежурства в отглеждането на децата си, като степента на ангажираност на родителите може да варира. Кооперативите са популярна форма на отглеждане на деца в много страни по света (Франция, Холандия, Нова Зеландия, Канада, САЩ и т.н.). За разлика от една частна детска градина, те не предлагат външни услуги и не реализират печалба, а се кооперират и поделят разходите и усилията по поддръжката. Контролът върху отглеждането на децата е завишен, тъй като самите родители следят отблизо условията, при които се отглеждат децата им.
Какво е развитието на кооперативите у нас? Първите кооперативи в България стартират през 2009 г. Днес вече има поне десет кооператива, но все повече родители от столицата и от цялата страна проявяват интерес към тази алтернативна форма, от една страна, поради недостига на места в държавните детски градини, а от друга – поради по-високото качество, по-малките групи деца, възможността родителите да участват активно в отглеждането на децата си и по-плавния преход от семейството към външния свят.
Законни ли са кооперативите? Като нововъзникнала форма кооперативите няма как да са законни* според сега съществуващата законова рамка, но узаконяването им е наистина важно, за да могат да функционират успешно. Затова представителите на първите кооперативи у нас проведохме проучвания на чуждестранния опит, изготвихме предложения и се обърнахме към Министерството на науката и образованието (в лицето на заместник-министър Милена Дамянова) с цел да намерим удачна формулировка в новия Закон за предучилищното и училищното образование, която да позволи узаконяването и разпространението на кооперативите, като в същото време гарантира безопасността на децата и качеството на полаганите грижи и минимизира възможностите за злоупотреба. За съжаление, въпреки че бяхме изслушани, нашите предложения не намериха място в проектозакона, публикуван на 14.02. 2012 г.
Новият закон не признава кооперативите. Според новия проектозакон за предучилищно и училищно образование законните форми на отглеждане на деца са единствено държавните, общинските и частните детски градини. Следователно, ако искат да съществуват легално, кооперативите трябва да бъдат регистрирани като частни детски градини. Тази процедура обаче изисква сериозен финансов и административен ресурс, а също наличието на специални помещения с обществено предназначение и изпълнението на куп други условия. Всичко това е не само неизпълнимо за група ентусиазирани родители, но и ненужно за малки групи от по десетина деца.
Кооперативите обаче имат редица предимства пред големите детски заведения като индивидуален подход, работа в малки групи, добро съотношение възрастен – деца, родителско участие и ангажираност. Въпреки това на този етап кооперативите остават в сивата зона и държавата няма готовност да ги припознае като алтернатива, а в същото време няма възможност да осигури места за всички деца в задължителната предучилищна възраст (започваща още от 4 години според новия закон). Но това не е всичко.
Новият проектозакон предвижда санкции, които пряко засягат кооперативите. От една страна, заплашени с глоби от 50 до 150 лв. са родителите, които “не осигуряват присъствието на децата си в детскaтa градина или в училището за времето, през което те подлежат на задължително предучилищно или училищно образование” (чл. 343 (1). От друга страна, “наказват се с глоба, съответно с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. физически или юридически лица, които: 1. организират и провеждат, без да са получили разрешение или без да са открити при условията и по реда на този закон, дейности по отглеждане, възпитание и обучение на деца от 3-годишна възраст до постъпването им в І клас с цел осигуряване на подготовката им за училище в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование и/или с цел издаване на документ за завършена предучилищна подготовка” (чл. 344. (1).
Какво означава всичко това? Оказва се, че въпреки заявените добри намерения на министър Игнатов новият закон да направи образованието “по-динамично, по-гъвкаво, по-автономно”, на практика законът не само не създава условия за алтернативни форми на отглеждане и образование на децата, но и предвижда санкции за подобни опити от страна на гражданите. Кратък поглед към британската образователна система например показва, че държавата съвсем не осигурява места в държавните и общински детски градини за всички деца.
Затова пък поставя ясни критерии и механизми за контрол и финансира 15 часа седмично обучение за всички деца на 3 до 5 годишна възраст, които се обучават в лицензирани форми (целодневни и полудневни детски градини, занимални, детски центрове, групи за игра и дори лицензирани детегледачки, които отглеждат деца в своя или в техния дом). Всеки, който ползва услугите на нелицензиран център или бавачка, губи тази субсидия, което е ефективно средство за регулиране и контрол, комбинирано с гъвкавост и свобода.
Какво е нужно, за да стане образованието наистина “по-динамично, по-гъвкаво, по-автономно”? Нужно е да се мисли в посока насърчаване на алтернативите и добрите практики в образованието, като се даде възможност на различните подобни варианти на обучение да се утвърдят и докажат. Да се добави държавен образователен стандарт за алтернативните форми,който да отчете спецификата им и да наложи ясни критерии за качество. Важно е да се разработи методика за валидиране на придобитите знания чрез наблюдение на процеса на обучение (в много страни това се прави например чрез портфолио от изпълнените от детето задачи), тестове и сертификати. Нужно е също да се премахнат глобите за непращане на дете на училище освен в случаите, когато това е доказано във вреда на детето и го лишава от възможности за развитие.
В противен случай кооперативите и другите алтернативни форми ще продължат да съществуват извън закона, което отнема възможността за контрол на качеството и безопасността на децата от страна на държавата. Ще расте и броят на недоволните, които няма да могат да запишат децата си в общинските детски градини или пък не приемат качеството на осигуряваната от държавата услуга, а в същото време биват заплашени от сериозни материални санкции, ако сами се организират и създават родителски кооперативи и други алтернативни форми.
Ще се даде негативен сигнал към всички, които проявяват гражданска активност и инициативност и ще се върнем назад във времето, когато държавата осигуряваше и разпределяше централно всички блага.
* Въпреки че родителите имат право да се кооперират като физически лица по Закона за кооперациите, техният кооператив няма право да осъществява организирана грижа за деца, освен ако не създаде частна детска градина според изискванията на Закона за народната просвета. Сега съществуващите законови изисквания към частните детски градини обаче не са приложими към малки форми на грижа за по 5 – 10 деца – бел. ред.
Авторката Емилия Славова е преподавател по английски език, председател на сдружение “Плейцентър Приятели” и основател на първия родителски кооператив у нас “Плейцентър Приятели” (2009 г.), който по-късно беше закрит.