На 31. 12. 2013 БНТ ни “зарадва” с пилотното си предаване “Най-хубавите години от нашия живот.” Предстоят още 12 епизода, в които в сантиментално-носталгичен дух ще си припомним изминали десетилетия и ще се опитваме да си повярваме, че това са били най-хубавите години от нашия живот. “Най-хубавите”, разбира се, в кавички, както бяха много неща, за които искахме, но не смеехме да си говорим през онези години, когато езикът служеше не само за да отразява действителността или да я създава, а най-вече да я маскира, изопачава и изкривява в съзнанието на хората, които живееха зад Желязната завеса.

Предаването е създадено от позицията на по-старото поколение, за което подсказва самото заглавие.  Това е времето, когато “играехме, работехме, влюбвахме се, радвахме се и плачехме. И изобщо, живяхме. А това означава, че и аз, и вие сме имали най-хубавите години от нашия живот!”, както обявява тържествено и прочувствено водещият Владо Пенев. Но таргет публиката очевидно са младите, които не са били родени по това време и не помнят нищо. Петдесет момичета и момчета на 18 г. са журито, което ще преценява кое десетилетие е по-хубаво, според това, което водещите му поднесат. И точно заради младите хора днес трябва да говорим за миналото обективно и да не позволим блясъка на една шоу-програма да маскира, изопачи и изкриви миналото в очите им. Защото “който контролира миналото, той владее бъдещето,” по думите на Оруел, за когото все по-често си спомняме напоследък.

Предаването съпоставя десетилетията според различни категории: коли, музика, модни тенцендии. Един пример: колите на 60те и 80те – “Москвич” срещу “Лада”. “Върхът” на соц-консумеризма, за който много от нас мечтаеха и чакаха на дълги опашки. Дълги години. Нашето семейство например така и не се дореди до кола. По-точно: дочакахме за “Трабант”, отказахме и продължихме да чакаме за “Лада”. Така ни свари, очакващи, 1989та. Чакахме също за жилище (водехме се “крайно нуждаещи се”). И него не дочакахме. Чакахме за цветен телевизор. Няколко дни, нечовешки рано сутрин пред ЦУМ, опашки, списъци… дочакахме. Чакахме за банани по Нова година. Чакахме… да започне животът ни, истинският, защото много от нас, които не бяхме заслепени от соц-пропагандата и не-истините, знаехме, че има и друг живот, по-истински, по-смислен, по-пълноценен. Някъде там, зад желязната завеса, която не можехме да преминем.

Друг пример: музиката на 60те срещу музиката на 80те. Предаването показва някои от хитовете на двете десетилетия, но пропуска да спомене, че това е музиката на Запада, музика на протести, революции, дълбока социална промяна, започната през така наречените Rebellious 60s. Слушането на тази музика у нас беше трудно достъпно, “упадъчно”, опасно… Неизвестно е колко млади хора са били изпратени в лагерите на смъртта заради носене на тесни панталони, слушане на западна музика и танцуване на американски танци. Неизвестно е колко от тях са били сломени и съсипани, или изобщо не са се върнали от там. (По-подробно за лагерите и жертвите им можете да прочетете тук). Неизвестно е и колко песни можеха да бъдат написани и изпяти, но не са. Заради цензурата, репресиите и пропагандата, според която живеехме в най-добрия от всички възможни светове, а най-великото достижение на човешкия дух беше фестивалът “Златният Орфей.” И преди да натиснат бутона на 60те или 80те, добре е младите хора в публиката да се сетят, че да говорим за 60те или 80те през достиженията на западната култура, която у нас беше почти недостъпна и в голяма степен забранена, е най-малкото некоректно. Вместо това, да си спомнят за своите връстници от друга епоха, които са живели в не-свободата на 60те и 80те у нас и да оценят, че днес поне имат свободата да напуснат клетката. 

Поради не-истините, поради не-свободата, поради авто-цензурата, която много от нас са си налагали, за да оцелеят и да се развиват, свикнахме да живеем с фалша: същият този фалш, който струеше от екрана на Канал 1 в нощта на 31. 12. 2013 г. За причината за този фалш не е трудно да се досетим: БНТ беше наказана с орязан бюджет за 2014та заради отразяването на летните протести и сериала “Четвърта власт” (сериалът, който ни каза в прав текст: “Няма минало, всичко е както преди. Още сме в ръцете на същото Зло!”). Същият този фалш прозвуча и от “Сцена под звездите” в празничната нощ, където протестиращите-празнуващи на площад “Ал. Батемберг” напразно очакваха любимите им рок-звезди да последват примера на колегата си Роджър Уотърс и да викнат от сцената “Оставка!”.  Фалшът прозвуча и от безличната реч на Президента Плевнелиев в Новогодишната нощ… И ако не се противопоставим на този фалш, ще продължим да живеем както досега, в някаква паралелна реалност, в която знаем, че Животът се случва на някакви други хора в някакъв друг свят… но не тук и сега. Впрочем, писателят Георги Господинов чудесно е описал тази паралелна реалност в разказа си 1968 For(n)ever. Силно го препоръчвам. Препоръчвам и тази статия на Стефан Цанев, в която той разказва за малко известната у нас съпротива срещу комунистическия режим. Прочетете, особено ако все още мислите, че най-хубавите години са някъде в миналото.

А всъщност, най-хубавите години ще се случат на онези, които имат смелостта да търсят истината, да се борят за свободата, да бъдат истински и честни със себе си, въпреки цената, която трябва да заплатят за това. На прага на новата 2014та година ви пожелавам точно това, млади хора: да имате най-хубавата година от живота си, не заради обкръжаващата ни действителност, а заради промяната, която самите вие сте готови да създадете в нея – и в себе си.