#ДАНСwithme: Опит за обобщение на коментарите

DSC_0011Иска ми се да събера на едно място статиите, които намирам за особено адекватни в отразяването на случващото се у нас около протестите под кодовото название #ДАНСwithme. Разбира се, списъкът покрива малка част от написаното през последните дни (14-24. 06. 2013) и със сигурност подборът е субективен, но пък съм се постарала да събера мнение от различни източници (с изключение на контролираните от Пеевски медии). Радостно е, че много хора мислят,  пишат, коментират, споделят. Важно е да помним, да не оставим думите да изтекат като бърза река покрай нас, да запазим смислените послания и да се връщаме към тях, за да не се изгубим по пътя между МС и Орлов мост.

Христо Иванов, БИПИ: Назначаването на Пеевски е преврат. 14. 06. 2013 г. “Дневник”. “Това е шокираща и брутално логична кулминация на дългогодишната подмяна на публичната политика с олигархични договорки, на институциите със сенчести мрежи, на върховенството на закона със дерибейство. Това е преврат чрез ескалираща банализация на мафиотизирането – нито ни уведомяват за встъпването във власт на новия режим, нито ги е еня да се прикриват от нас”.

Невменяемите. Владимир Шопов, 16. 06. 2013. Reduta.bg. Блестящо описание на повода за възникналите протести. “Подобно самоубийство наистина е за учебниците по политически науки! В рамките на часове мъдрите социалисти успяха да съединят точките на граждански гняв, който се трупаше от години и да запратят в ъгъла спомена за предишните безумци. Направиха Цветан Цветанов да прилича отново на объркан глуповат лекоатлет, вместо търпеливо да разкрият разрушителния му рейд из институциите. Върнаха усмивката на объркания Бойко Борисов още преди да е научил кьошетата на Парламента. Сринаха си всякаква възможност дори за едногодишен кабинет и изпуснаха и малкото тактически гласове, които получиха преди месец на изборите. За няколко часа успяха да извадят от дрямка посланиците на Франция, Великобритания и САЩ и отново станаха партията на неизбежния европейски провал. Изкараха на улиците хората точно, когато те се възхищаваха на турските протестиращи и тайно си пожелаваха подобно българско лято. И всичко това за има-няма няколко седмици. Да се окажеш по-глупав политически от предходните юнаци е наистина впечатляващо постижение! От следващата есен всички курсове по политически науки могат да започват с тази история.”

Новата юнска революция. Тони Николов, 20. 06. 2013, “Култура.” “Тези хора, поради недалновидността и арогантността си, изобщо не разбраха как ни върнаха в 1990 г. В атмосферата на големия син митинг на свободните граждани на 7 юни 1990 г., във времето на първата юнска революция. В годината, когато, по думите на Вацлав Хавел силата на (дотогава ) безсилните доказа безсилието на (някога) силните. Ако не са чели Хавел, може би не е зле да припомним на днешните управляващи някои от неговите основни тези: …

Отново на Вацлав Хавел дължим някои проницателни интуиции, че антропологическият срив (каква точна констатация) може да бъде преодолян само с екзистенциална революция, тоест с обръщане на политиката към конкретния човек, което означава перманентна отговорност на гражданина да бди, да се намесва и да коригира политическата ситуация. Забатачването, израз на което е настоящият парламент, показва, че българските граждани изобщо не са си свършили работата.”

What just happened? Евгений Дайнов, 22. 06. 2013, “Дневник”. Какво се случи? “Срути се възможността да си политическа партия – т.е. публично животно, живеещо на светло – но едновременно с това да битуваш в тъмното (и невидимо за публиката) подземие, договаряйки едно-друго на лична основа. Това срутване е съществен момент в големия процес на цялостно преструктуриране на властовите и обществени отношения, който започна миналия юни с първата голяма окупация на Орлов мост.”

“От 12 месеца обаче гражданството активно търси начините такива безобразия да не се случват и, искайки нова конструкция на властта, вече не допуска рецидиви на властовата практика, омотала подземната власт с публичната в една зловеща мутренска олигархия.”

Пеевски, пеевщината и Европа. Веселин Желев, 21. 06. 2013, E-vestnik. За явлението Пеевски. “Става дума за безсрамен, безпринципен и безцеремонен олигархичен интерес, курбан на който става демокрацията и в частност цяла професия и съсловие – журналистиката. Обществото у нас се усети как го изнасилват, едва когато Пеевски посегна и към държавната сигурност. И дори срещна политическа воля да я получи. Добре, че нямаме ядрено куфарче, иначе можеше и него да поиска.
Гражданите (и селяните) нямаха нищо против субсидираните му таблоиди да душат като плевели свободния и сравнително качествен печат. Нямаха нищо против да ги обливат лъжите и манипулациите им. Възроптаха, едва когато “медийният магнат” посегна да ги хване за гушата чрез най-дългоръката репресивна служба в страната. Дано сега им просветне, че който не цени свободата на медиите, рискува да изгуби свободата си изобщо.”

Моралният среден пръст и пъпките. Полина Паунова, 20. 06. 2013. SofiaLive. “Шест дни в 18:30 съм на едно и също място. И знам какво искам. Знам и какво не искам. Искам изцяло нов изборен закон, направен от Парламента и от няколко неправителствени организации, за които няма съмнения, че играят с едните или с другите. Искам да се гласува най-малкото машинно, за да имам поне някаква убеденост, че контролираният вот е минимализиран (защото нали помните – могат да си купят всичко). Искам преференциален вот – за да знам, че мога да гласувам точно за този, за когото искам – и хем ще е с лицето си, хем ще спазва някаква партийна идеология, която изповядвам и аз. Искам чисти избирателни списъци, за да не избират мъртъвците, а аз.
Искам независима съдебна власт и медии. Искам избиран пряко ВСС. И главен прокурор, за когото няма съмнения, че ходи със ситни стъпки до Банкя или Позитано.
Знам, че звучи скучно и сухарски – не е като да снимаш препълнено кошче за боклук и да обявиш, че протестът е на младите, красивите и образованите. И без да го видя обявено във facebook, съм сигурна в себе си, професионализма си, способностите си и възпитанието си – не изхвърлям фасовете си по улицата.
Ние не сме на София диша. Ние сме там, за да покажем, че искаме промяна. И трябва да говорим за тази промяна. Сега е времето да създадем условията за това. Умно и последователно – също както систематично изхвърляме боклуците си в кофата.”

Ос-тав-ка! 22. 06. 2013, “Капитал”. “Досега не е имало правителство, което стартира толкова лошо. В случая не е и толкова важен кошмарно ниския му рейтинг – 14-15%. Въпросът е, че ако в първите си стъпки прави толкова първолашки грешки, представете си какво ще се случи, когато трябва да взима важните решения. Освен това за политическо нахалство и провал най-накрая трябва да се плаща цена, иначе завинаги ще останем в затворения кръг от лоши към по-лоши политици.”

А какво следва след оставката? При пълното дискредитиране на парламентарно представените в момента партии, налага се гражданите да се включат много по-активно в процесите на вземане на решения. Комшиите в Турция вече градят своята пряка демокрация чрез улични асамблеи: Assemblies emerging in Turkey: a lesson in democracy

И за финал, един важен документ, който родиха първите 10 дни на протестите и който вече събира подкрепа и подписи от гражданите: ХАРТА ЗА РАЗГРАЖДАНЕ НА ПЛУТОКРАТИЧНИ МОДЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА. (Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона). “Независимо от това каква беше непосредствената причина за всеки от многобойните скандали в управлението през последните години – некомпетентност, недобросъвестност, груба криминалност или симбиоза между тях, моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професия. Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство.”

 

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *